Любов вълшебна, шеметна и луда
дано ти се стовари на главата
и истинска да бъде, не заблуда
с дъх нежен да ти подкоси краката.
Така да те омае, че в полуда
ти сам от нея да не се познаеш
и в този танц на шеметна възбуда
прекрасни друмища да опознаеш.
Когато умориш се да танцуваш
в прегръдките й нежни и опасни
пак стон в сърцето да почувстваш
и край да нямат миговете страстни,
в които ще се давиш и ще плуваш,
ще търсиш бряг, но няма да намериш
пред своя взор все нея ще рисуваш
с надежда времето ви да отмериш.
И щом загубиш се от туй вълнение,
а разумът ти вярата залута
да те връхлита ново възхищение
и всеки страх във мрака да забута.
Щастлив да бъдеш от копнеж безкраен,
дори и да изпадаш в изтощение,
но пак да любиш, молейки отчаян,
за обичта да няма измерение.
Проклинам те, приятелю любими,
в поток на щастието да потънеш
и там поне за още сто години
за нея вечно ти любим да бъдеш.
17.07.2006г.
