ПРОКЛЯТИЕ

Любов вълшебна, шеметна и луда
дано ти се стовари на главата
и истинска да бъде, не заблуда
с дъх нежен да ти подкоси краката.
Така да те омае, че в полуда
ти сам от нея да не се познаеш
и в този танц на шеметна възбуда
прекрасни друмища да опознаеш.
Когато умориш се да танцуваш
в прегръдките й нежни и опасни
пак стон в сърцето да почувстваш
и край да нямат миговете страстни,
в които ще се давиш и ще плуваш,
ще търсиш бряг, но няма да намериш
пред своя взор все нея ще рисуваш
с надежда времето ви да отмериш.
И щом загубиш се от туй вълнение,
а разумът ти вярата залута
да те връхлита ново възхищение
и всеки страх във мрака да забута.
Щастлив да бъдеш от копнеж безкраен,
дори и да изпадаш в изтощение,
но пак да любиш, молейки отчаян,
за обичта да няма измерение.
Проклинам те, приятелю любими,
в поток на щастието да потънеш
и там поне за още сто години
за нея вечно ти любим да бъдеш.

17.07.2006г.

ПРОБУЖДАНЕ

Отчаяна станах от леглото зарана

душата ревеше от глад изтерзана,

приготвих отвара надежда за мене

на глътки изпих я, престана да стене.

Повдигнах клепачи и погледа светна,

очите щом плиснах с роса многоцветна.

Косите разресах и вплетох усмивки,

добавих и вяра в дебелите плитки.

И гола излязох, посегнах в небето

дъгата откраднах, облякох сърцето

и в тучна ливада нагазих с охота

боса и дивна по земята ще ходя.

С птиците днес да пеем на воля -

за свят и природа, за теб и безброя,

до късно, когато нощта ще се смръщи

и пак ще ме прати с неохота във къщи.

А утре отново ще стана зарана

с любов ще закуся, ще направя и вана-

в студена вода на река непокорна

и пак ще политна пречистена, волна...

12.03.2006г.

СЪН

Запей ми песен, мила моя,
запей и потанцувай,
да пия жадно , мила моя.
За мене полудувай.

Поредна глътка, мила моя,
от общата ни чаша.
Запей, да помня, мила моя,
онази орис наша -

дарила щедро, мила моя,
със обич нас двамина
и радост земна, мила моя.
Налей пак от пелина.

За теб и в Ада, мила моя,
със вяра ще замина.
Недей! Почакай, мила моя,
без тебе ще загина!

Налей, опий ме, мила моя,
запей и потанцувай . . .
Вълшебен сън! Любима моя,
постой . . . и полудувай!

11.01.2006г.

DREAM

Sing now a song for me, my bonny,
sing now and do some dancing,
I thirstly will drink, my bonny.
For me just keep on prancing.

Let's drink it up again, my bonny,
this glass is only ours.
Sing on, reminding me, my bonny,
that fate has made us lovers -

so generous it's been, my bonny,
to give us both love sheer
and earthly happiness, my bonny.
Pour out some wine and Cheers!

For you I'll go to hell, my bonny,
my faith in you I cherish.
Don't do it! Wait for me, my bonny,
without you I'll perish!

Pour out and make me drink, my bonny,
sing on and keep on dancing ...
A magic dream this is! My bonny,
stay with me here ... prancing!

МОЛЯ ТЕ, НЕДЕЙ!

Не ме поглеждай! –

Полудявям

от черните ти огнени очи!

Недей да ми говориш! –

Оглупявам

от нежните ти думи, замълчи!

Не ме докосвай! –

Прималявам

страстта раздира тялото, гори!

Недей да ме целуваш! –

Оживявам

и пак за теб любов ще ме боли!

14.01.2006г.

ПРОЛЕТ

Напъпи младост по полята
и аромат разлисти,
за раждането си земята
студа със длан изчисти.

С лъчи небето се изпъстри,
венец с дъга изплете,
накъдри облачета с пръсти
и бляскаво засвети.

Потоци бистри пощуряха
по камънаци с пръски
и танци дивни заиграха
със нови сили дръзки.

И славейчета долетяха
от юга на дузини
и песни чудни се разляха
над цъфнали градини.

Ветрецът южен зафлитува
със флейтата си нова,
а музиката залудува
с любов за цвят и хора.

/21.03.2006г./

СЪРЦЕТО НЕЖНИ ПОРИВИ ИЗПРАЩА

Вълшебството на любовта пленява

попадаш бързо в лудата й страст,

но болката душата заклеймява,

ако останал си във нейна власт.

Сърцето нежни пориви изпраща

напира, иска да те прероди,

но спомена горчилката разклаща

от ужаса на миналите дни.

И как да спреш вълните във очите

десети бал – не буря, ураган,

защото веч не вярваш във мечтите,

а гинеш сам от мъка обладан.

05.07.2006г.

КЪСМЕТ

/Вдъхновена от един виц/

Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми Боже, как така
от Ева стори за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как Адаме инак ти
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми Боже, що тогаз,
/Адам попитал с тъжен глас/
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?
И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където без много да се бави
с нектар късмета да удави!

ВЛЮБЕНА В ЛЮБОВТА

И сгушена стоя си, до днес под твойта стряха,
приятелите мои отдавна отлетяха,
с надеждата останах и в пек, и в люта зима,
със обич и копнежи, за нас живот да има.

Надявах се и вярвах с душата си ранима,
че може от човека и птицата да има,
създание прекрасно, от Бога неродено,
а от Любов неземна и обич сътворено.

Крилата си дарих ти, тъй смелост да получиш,
в небето като мене без страх да се научиш,
към светли хоризонти и волен кат орлите,
в простора да докоснеш, на обичта мечтите.

Така и не опита!.. А стряхата строшена...
Днес не от студ треперя, а от любов ранена,
но сили зная имам, макар и без крила -
щастлива да умирам, тъй влюбена в Любовта.

БЛАГОДАРЯ

Благодаря ти мили Боже,
благодаря ти с две ръце,
за туй, че ми го върна Боже,
благодаря ти от сърце!

Пази и дни дари му Боже,
години здраве дай му Ти!
С размяна, ако искаш Боже
от моите ги Ти вземи!

А аз, в замяна мили Боже,
обет ти давам в този ден,
в живота нищо вече Боже,
не ще поискам аз за мен!

27.01.2006г.

МОМИЧЕТА, МИЛИ МОМИЧЕТА

Засвириха в ранни зори
чучулиги, канари, скорци
песнички звънки и чисти
над росни полянки и лИсти.

Танцуват в ритъм вълшебен
теменужки, синчец и рЕвен
вият се с дъхави чупки,
готови за женски милувки.

Слънце високо намига
и облаци страстно раздига,
че днес е ден за забава,
а то осветител ще става.

Вятърът нежно приглася,
капчука тимпани донася,
Бог се осмихва от къщи
и пролетни пръсти закърши.

Концерт се завихри чудесен
и с обич за Вас бе изнесен
момичета мили и диви –
Бъдете вечно щастливи!

08.03.2006г.

ОБИЧ

Красиво тръпнеш в тишината!
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.

Със нежност искам да ти пратя
на сини теменуги цвят
и с мойта обич да отпратя
горчилката от твоя свят,

с която си неповторима,
неземна, свята като дар!
За любовта необозрима,
жадувайки те, аз съм жар,

негаснещ във копнежа - с лудост,
разпръсквайки се ... волна шир...
Изчезвам... в нищото, без милост
и в твоя тих, убийствен пир.

09.02.2006г.

НЕПОТРЕБНА

Защо ли има дни от тези,
в които въздуха не стига,
а погледът е във нозете
и вътре нещо се надига.
Кръвта застинала, студена
не ще да движи по стените
на тялото ми. Изтощена
сега стоя в плен на дните,
които грубо ме разбиват
на части, пръскат ме и чезна
и после тръгвам да събирам
остатъци от мен и вехна.
И колко мога да изкретам
минута, ден или година,
но подир туй дали потребна
ще бъда в твоята градина.
Дали отново ще осъмна
с копнеж в очите, с блясък нежен
или сломена ще посърна
изгубена, с живот премрежен.

08.04.2006г.

Любов ли е?

Повярвах в тебе, в твоята омая,
в прекрасния ти нежен глас
и не със разум, туй ще ти призная,
а със сърцето що е в нас.

Душата ми заля с лъчи прекрасни
докосна я, тя пак искри,
кръвта загряваш с думите опасни
и мъката от мен изтри.

Любов ли е това, сега не зная
звъниш в мен с песен на щурче
дори не питам, моля се за края
звънът от тебе да не спре!

20.02.2006г.

Кой те научи така да обичаш?

Обичам те! Твърдиш.

А твоята любов,

защо ме задушава?

Обичам те! Крещиш.

А крясъка кънти

и буря предвещава.

Обичаш ме? Мълчиш.

И в тази тишина

печал ми завещаваш.

Обичаш ме? Дали?

Нима за любовта

любим унищожаваш?

/02.05.2006г./

ИЗБОР

Избрах до тебе да оставам –

дори и изтерзана от тъга!

Избрах с живот да те дарявам –

дори останала без светлина!

Избрах със страст да те обичам –

дори и с притъпени сетива!

Избрах красиво да наричам –

дори живеейки в грозота!

Избрах духа ти да повдигам –

дори когато моя чезне в мрак!

Избрах с любов да те заливам –

дори самата да не зная как!

Избрах за тебе да се моля –

дори отхвърлена от Бог да съм!

Избрах и си налагам Воля –

дори за теб да бъда само сън!

14.02.2006г.