НЕПОТРЕБНА

Защо ли има дни от тези,
в които въздуха не стига,
а погледът е във нозете
и вътре нещо се надига.
Кръвта застинала, студена
не ще да движи по стените
на тялото ми. Изтощена
сега стоя в плен на дните,
които грубо ме разбиват
на части, пръскат ме и чезна
и после тръгвам да събирам
остатъци от мен и вехна.
И колко мога да изкретам
минута, ден или година,
но подир туй дали потребна
ще бъда в твоята градина.
Дали отново ще осъмна
с копнеж в очите, с блясък нежен
или сломена ще посърна
изгубена, с живот премрежен.

08.04.2006г.