Отчаяна станах от леглото зарана
душата ревеше от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене
на глътки изпих я, престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна,
очите щом плиснах с роса многоцветна.
Косите разресах и вплетох усмивки,
добавих и вяра в дебелите плитки.
И гола излязох, посегнах в небето
дъгата откраднах, облякох сърцето
и в тучна ливада нагазих с охота
боса и дивна по земята ще ходя.
С птиците днес да пеем на воля -
за свят и природа, за теб и безброя,
до късно, когато нощта ще се смръщи
и пак ще ме прати с неохота във къщи.
А утре отново ще стана зарана
с любов ще закуся, ще направя и вана-
в студена вода на река непокорна
и пак ще политна пречистена, волна...
12.03.2006г.
2 коментара:
... Лети, а после разкажи! :)
Поздравиии! :)
Животът от полет е много по истински, усещаш вятър в косите си,а и слънцето по нежно гали страните ти....Благодаря за поздрава!
Публикуване на коментар